voda (Елица Ангелова)
586 14113
24 июл. 2011 г., 10:04

Сън 

  Поэзия » Любовная
1086 0 20

Ти се вдигаш на пръсти, откъсваш звезда

и сияние розово бликва.

Като  топла вълнà ме залива мечта

и полита нагоре молитва:

 

нека всички посоки ведно се сберат,

нека всички към тебе да водят,

че голям е и малък за нас е светът,

изтъкан от любов и тревога.

 

Това мъдро Небе ни събира насън:

ти закичваш звездица в косата ми.

И е наш, и безкраен е  Млечният път.

А  е пръстен венчален Луната.

 

 

© Елица Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??