16 jul 2007, 14:05

СЪН

  Poesía
1.1K 0 6
СЪН...


Бели нощи сънувах,
слънчево-жълта луната не спа,
с бясна скорост пътувах,
виждах странни лица.

Планети от лед по пътя си срещах,
влизах в жива гора,
вървях по килим от червени лалета,
тихо стърчащи над лунна трева.

Лабиринт от сиви пътища пресичах
от камъни брилянтен тротоар,
кръстовищата тук не си приличат -
зелени са и нямат светофар.
............................................................
............................................................
............................................................
На сутринта картините подреждах
и отпивах слънцето с кафе,
съня си, който аз сънувах,
описах в тези редове...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...