Jul 16, 2007, 2:05 PM

СЪН

  Poetry
1.1K 0 6
СЪН...


Бели нощи сънувах,
слънчево-жълта луната не спа,
с бясна скорост пътувах,
виждах странни лица.

Планети от лед по пътя си срещах,
влизах в жива гора,
вървях по килим от червени лалета,
тихо стърчащи над лунна трева.

Лабиринт от сиви пътища пресичах
от камъни брилянтен тротоар,
кръстовищата тук не си приличат -
зелени са и нямат светофар.
............................................................
............................................................
............................................................
На сутринта картините подреждах
и отпивах слънцето с кафе,
съня си, който аз сънувах,
описах в тези редове...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...