Jul 16, 2007, 2:05 PM

СЪН

  Poetry
1.1K 0 6
СЪН...


Бели нощи сънувах,
слънчево-жълта луната не спа,
с бясна скорост пътувах,
виждах странни лица.

Планети от лед по пътя си срещах,
влизах в жива гора,
вървях по килим от червени лалета,
тихо стърчащи над лунна трева.

Лабиринт от сиви пътища пресичах
от камъни брилянтен тротоар,
кръстовищата тук не си приличат -
зелени са и нямат светофар.
............................................................
............................................................
............................................................
На сутринта картините подреждах
и отпивах слънцето с кафе,
съня си, който аз сънувах,
описах в тези редове...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...