16.07.2007 г., 14:05 ч.

СЪН 

  Поезия
4.8 / 4
869 0 6
СЪН...


Бели нощи сънувах,
слънчево-жълта луната не спа,
с бясна скорост пътувах,
виждах странни лица.

Планети от лед по пътя си срещах,
влизах в жива гора,
вървях по килим от червени лалета,
тихо стърчащи над лунна трева.

Лабиринт от сиви пътища пресичах
от камъни брилянтен тротоар,
кръстовищата тук не си приличат -
зелени са и нямат светофар.
............................................................
............................................................
............................................................
На сутринта картините подреждах
и отпивах слънцето с кафе,
съня си, който аз сънувах,
описах в тези редове...

© Емо Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Откакто разбрах Откак разбрах, че по малко умирам, да забърсвам прах се страхувам – (дихания кремира...
  • Изглежда толкова голямо пространството на нашата раздяла, че невъзможно е за двама да споделим винат...
  • Тази нощ и звездите не плачат, с тях ще дойда красива и бяла. Тази нощ ти безумен ме чакай, ще прист...

Още произведения »