16.07.2007 г., 14:05

СЪН

1.1K 0 6
СЪН...


Бели нощи сънувах,
слънчево-жълта луната не спа,
с бясна скорост пътувах,
виждах странни лица.

Планети от лед по пътя си срещах,
влизах в жива гора,
вървях по килим от червени лалета,
тихо стърчащи над лунна трева.

Лабиринт от сиви пътища пресичах
от камъни брилянтен тротоар,
кръстовищата тук не си приличат -
зелени са и нямат светофар.
............................................................
............................................................
............................................................
На сутринта картините подреждах
и отпивах слънцето с кафе,
съня си, който аз сънувах,
описах в тези редове...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...