16 jul 2005, 12:57

Сън

Poesía

1.2K 0 5

Луната пак засвети с цялата си мощ ,
а аз за тебе мисля в омагьосаната нощ.
Мъглата се постели по огромната земя ,
отново мрак настъпи в призрачната долина.

Лежа объркан на тревата
и да чуя се опитвам тишината.
Но чувам само твоя глас,
който шепне ми "Обичам те и аз"!

На небето виждам две звезди сияещи ,
виждам сякаш твоите очи пленяващи.
Продължавам да живея от любов опиянен ,
за да мога да те зърна в утрешния ден.

03.02.02г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Himera (Деси)

Малей, Георги Димински, каква яка редакция направи... Сега вече ще стане не за 6, ами за 10

2005-07-17T12:20:57+03:00
daik (Георги Динински)

Ицо виждам че си се потопил в римата
класическия стих обаче има правила
ако се опиташ да ги прескочиш то трябва да има причина
тя може да е само една създаване на нов по-емоционален свят...иначе поезията се превръща в клон на математиката нещо средно между съвременна лингвистика и информатика която подрежда стрингове
Опитай се да избягваш рими които вече много кратно са употребени
"глас аз ден мен мощ нощ...
само не го взимай като правило

Луната пак е във вълшебната си мощ
и мислите ми омагьосва тази нощ.
Мъгливите постели крият пода от цветя
заспали върху призрачната долина
Объркано говоря на тревата
но чувам само- тишината,
как се изпълва с твоя глас,
с жадувано-" Обичам те и аз"
Като две звезди сияещи,
твоите очи пленяващи
галят ме -опиянен...
Утре пак ще си със мен

2005-07-17T11:52:34+03:00
Himera (Деси)

ХАхаха, ми тогава не го показвай на света!

2005-07-16T23:44:57+03:00
iiccoo (Ицо Саков)

На мен пък точно това ми се вижда някак объркано и не много сполучливо

2005-07-16T22:04:24+03:00
Himera (Деси)

Тук вече си се справил. Браво!

2005-07-16T20:47:12+03:00

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0