16 jul 2005, 12:57

Сън

Poesía

1.2K 0 5

Луната пак засвети с цялата си мощ ,
а аз за тебе мисля в омагьосаната нощ.
Мъглата се постели по огромната земя ,
отново мрак настъпи в призрачната долина.

Лежа объркан на тревата
и да чуя се опитвам тишината.
Но чувам само твоя глас,
който шепне ми "Обичам те и аз"!

На небето виждам две звезди сияещи ,
виждам сякаш твоите очи пленяващи.
Продължавам да живея от любов опиянен ,
за да мога да те зърна в утрешния ден.

03.02.02г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Himera (Деси)

Малей, Георги Димински, каква яка редакция направи... Сега вече ще стане не за 6, ами за 10

2005-07-17T12:20:57+03:00
daik (Георги Динински)

Ицо виждам че си се потопил в римата
класическия стих обаче има правила
ако се опиташ да ги прескочиш то трябва да има причина
тя може да е само една създаване на нов по-емоционален свят...иначе поезията се превръща в клон на математиката нещо средно между съвременна лингвистика и информатика която подрежда стрингове
Опитай се да избягваш рими които вече много кратно са употребени
"глас аз ден мен мощ нощ...
само не го взимай като правило

Луната пак е във вълшебната си мощ
и мислите ми омагьосва тази нощ.
Мъгливите постели крият пода от цветя
заспали върху призрачната долина
Объркано говоря на тревата
но чувам само- тишината,
как се изпълва с твоя глас,
с жадувано-" Обичам те и аз"
Като две звезди сияещи,
твоите очи пленяващи
галят ме -опиянен...
Утре пак ще си със мен

2005-07-17T11:52:34+03:00
Himera (Деси)

ХАхаха, ми тогава не го показвай на света!

2005-07-16T23:44:57+03:00
iiccoo (Ицо Саков)

На мен пък точно това ми се вижда някак объркано и не много сполучливо

2005-07-16T22:04:24+03:00
Himera (Деси)

Тук вече си се справил. Браво!

2005-07-16T20:47:12+03:00

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0