Jul 16, 2005, 12:57 PM

Сън

  Poetry
1.2K 0 5


Луната пак засвети с цялата си мощ ,
а аз за тебе мисля в омагьосаната нощ.
Мъглата се постели по огромната земя ,
отново мрак настъпи в призрачната долина.

Лежа объркан на тревата
и да чуя се опитвам тишината.
Но чувам само твоя глас,
който шепне ми "Обичам те и аз"!

На небето виждам две звезди сияещи ,
виждам сякаш твоите очи пленяващи.
Продължавам да живея от любов опиянен ,
за да мога да те зърна в утрешния ден.

 
                                                              03.02.02г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ицо Саков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Малей, Георги Димински, каква яка редакция направи... Сега вече ще стане не за 6, ами за 10
  • Ицо виждам че си се потопил в римата
    класическия стих обаче има правила
    ако се опиташ да ги прескочиш то трябва да има причина
    тя може да е само една създаване на нов по-емоционален свят...иначе поезията се превръща в клон на математиката нещо средно между съвременна лингвистика и информатика която подрежда стрингове
    Опитай се да избягваш рими които вече много кратно са употребени
    "глас аз ден мен мощ нощ...
    само не го взимай като правило


    Луната пак е във вълшебната си мощ
    и мислите ми омагьосва тази нощ.
    Мъгливите постели крият пода от цветя
    заспали върху призрачната долина
    Объркано говоря на тревата
    но чувам само- тишината,
    как се изпълва с твоя глас,
    с жадувано-" Обичам те и аз"
    Като две звезди сияещи,
    твоите очи пленяващи
    галят ме -опиянен...
    Утре пак ще си със мен


  • ХАхаха, ми тогава не го показвай на света!
  • На мен пък точно това ми се вижда някак объркано и не много сполучливо
  • Тук вече си се справил. Браво!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...