Jul 16, 2005, 12:57 PM

Сън

Poetry

1.2K 0 5

Луната пак засвети с цялата си мощ ,
а аз за тебе мисля в омагьосаната нощ.
Мъглата се постели по огромната земя ,
отново мрак настъпи в призрачната долина.

Лежа объркан на тревата
и да чуя се опитвам тишината.
Но чувам само твоя глас,
който шепне ми "Обичам те и аз"!

На небето виждам две звезди сияещи ,
виждам сякаш твоите очи пленяващи.
Продължавам да живея от любов опиянен ,
за да мога да те зърна в утрешния ден.

03.02.02г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Himera (Деси)

Малей, Георги Димински, каква яка редакция направи... Сега вече ще стане не за 6, ами за 10

2005-07-17T12:20:57+03:00
daik (Георги Динински)

Ицо виждам че си се потопил в римата
класическия стих обаче има правила
ако се опиташ да ги прескочиш то трябва да има причина
тя може да е само една създаване на нов по-емоционален свят...иначе поезията се превръща в клон на математиката нещо средно между съвременна лингвистика и информатика която подрежда стрингове
Опитай се да избягваш рими които вече много кратно са употребени
"глас аз ден мен мощ нощ...
само не го взимай като правило

Луната пак е във вълшебната си мощ
и мислите ми омагьосва тази нощ.
Мъгливите постели крият пода от цветя
заспали върху призрачната долина
Объркано говоря на тревата
но чувам само- тишината,
как се изпълва с твоя глас,
с жадувано-" Обичам те и аз"
Като две звезди сияещи,
твоите очи пленяващи
галят ме -опиянен...
Утре пак ще си със мен

2005-07-17T11:52:34+03:00
Himera (Деси)

ХАхаха, ми тогава не го показвай на света!

2005-07-16T23:44:57+03:00
iiccoo (Ицо Саков)

На мен пък точно това ми се вижда някак объркано и не много сполучливо

2005-07-16T22:04:24+03:00
Himera (Деси)

Тук вече си се справил. Браво!

2005-07-16T20:47:12+03:00

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0