16.07.2005 г., 12:57

Сън

1.2K 0 5


Луната пак засвети с цялата си мощ ,
а аз за тебе мисля в омагьосаната нощ.
Мъглата се постели по огромната земя ,
отново мрак настъпи в призрачната долина.

Лежа объркан на тревата
и да чуя се опитвам тишината.
Но чувам само твоя глас,
който шепне ми "Обичам те и аз"!

На небето виждам две звезди сияещи ,
виждам сякаш твоите очи пленяващи.
Продължавам да живея от любов опиянен ,
за да мога да те зърна в утрешния ден.

 
                                                              03.02.02г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ицо Саков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Малей, Георги Димински, каква яка редакция направи... Сега вече ще стане не за 6, ами за 10
  • Ицо виждам че си се потопил в римата
    класическия стих обаче има правила
    ако се опиташ да ги прескочиш то трябва да има причина
    тя може да е само една създаване на нов по-емоционален свят...иначе поезията се превръща в клон на математиката нещо средно между съвременна лингвистика и информатика която подрежда стрингове
    Опитай се да избягваш рими които вече много кратно са употребени
    "глас аз ден мен мощ нощ...
    само не го взимай като правило


    Луната пак е във вълшебната си мощ
    и мислите ми омагьосва тази нощ.
    Мъгливите постели крият пода от цветя
    заспали върху призрачната долина
    Объркано говоря на тревата
    но чувам само- тишината,
    как се изпълва с твоя глас,
    с жадувано-" Обичам те и аз"
    Като две звезди сияещи,
    твоите очи пленяващи
    галят ме -опиянен...
    Утре пак ще си със мен


  • ХАхаха, ми тогава не го показвай на света!
  • На мен пък точно това ми се вижда някак объркано и не много сполучливо
  • Тук вече си се справил. Браво!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...