iiccoo (Ицо Саков)
16 32
16.07.2005 г., 12:57 ч.

Сън 

  Поезия
837 0 5


Луната пак засвети с цялата си мощ ,
а аз за тебе мисля в омагьосаната нощ.
Мъглата се постели по огромната земя ,
отново мрак настъпи в призрачната долина.

Лежа объркан на тревата
и да чуя се опитвам тишината.
Но чувам само твоя глас,
който шепне ми "Обичам те и аз"!

На небето виждам две звезди сияещи ,
виждам сякаш твоите очи пленяващи.
Продължавам да живея от любов опиянен ,
за да мога да те зърна в утрешния ден.

 
                                                              03.02.02г.

© Ицо Саков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Малей, Георги Димински, каква яка редакция направи... Сега вече ще стане не за 6, ами за 10
  • Ицо виждам че си се потопил в римата
    класическия стих обаче има правила
    ако се опиташ да ги прескочиш то трябва да има причина
    тя може да е само една създаване на нов по-емоционален свят...иначе поезията се превръща в клон на математиката нещо средно между съвременна лингвистика и информатика която подрежда стрингове
    Опитай се да избягваш рими които вече много кратно са употребени
    "глас аз ден мен мощ нощ...
    само не го взимай като правило


    Луната пак е във вълшебната си мощ
    и мислите ми омагьосва тази нощ.
    Мъгливите постели крият пода от цветя
    заспали върху призрачната долина
    Объркано говоря на тревата
    но чувам само- тишината,
    как се изпълва с твоя глас,
    с жадувано-" Обичам те и аз"
    Като две звезди сияещи,
    твоите очи пленяващи
    галят ме -опиянен...
    Утре пак ще си със мен


  • ХАхаха, ми тогава не го показвай на света!
  • На мен пък точно това ми се вижда някак объркано и не много сполучливо
  • Тук вече си се справил. Браво!
Предложения
: ??:??