7 nov 2010, 6:41

Сън

  Poesía » Otra
962 0 18

Вдъхновено от разкази на Йордан Йовков,

от снимките на Йовковия дом  в  с. Жеравна 

и на стара дървена къща в същото село,

 представени в този сайт от Плами

 

В съня ми открехнат

ти тихо пристъпи,

вратата затвори

и бяхме сами.

Отдъхнах си,

взрях се в очите

 човечни,

проникновени,

 тъй земни очи.

А после започна

да ми разказваш

и ето –

запяха пак колела ...

Албена, Боряна

  и  Женда, и  Тиха,

изминаха пътя

 до една душа.

О, майсторе Йовков,

“себап” ти направи

без бели чешми,

но целия свят ороси !

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Танчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...