Nov 7, 2010, 6:41 AM

Сън

  Poetry » Other
959 0 18

Вдъхновено от разкази на Йордан Йовков,

от снимките на Йовковия дом  в  с. Жеравна 

и на стара дървена къща в същото село,

 представени в този сайт от Плами

 

В съня ми открехнат

ти тихо пристъпи,

вратата затвори

и бяхме сами.

Отдъхнах си,

взрях се в очите

 човечни,

проникновени,

 тъй земни очи.

А после започна

да ми разказваш

и ето –

запяха пак колела ...

Албена, Боряна

  и  Женда, и  Тиха,

изминаха пътя

 до една душа.

О, майсторе Йовков,

“себап” ти направи

без бели чешми,

но целия свят ороси !

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Танчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...