7.11.2010 г., 6:41

Сън

958 0 18

Вдъхновено от разкази на Йордан Йовков,

от снимките на Йовковия дом  в  с. Жеравна 

и на стара дървена къща в същото село,

 представени в този сайт от Плами

 

В съня ми открехнат

ти тихо пристъпи,

вратата затвори

и бяхме сами.

Отдъхнах си,

взрях се в очите

 човечни,

проникновени,

 тъй земни очи.

А после започна

да ми разказваш

и ето –

запяха пак колела ...

Албена, Боряна

  и  Женда, и  Тиха,

изминаха пътя

 до една душа.

О, майсторе Йовков,

“себап” ти направи

без бели чешми,

но целия свят ороси !

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...