23 jul 2011, 20:08

Сън

976 0 1

Как лесно се събужда

заспалото сърце,

сложено във рамка.

 

Аз мислех, че е в кома,

а то тихо се тресе,

във унес, в нежна дрямка.

 

Спи, спи, сърце,

че с твоята наивност всеки

ще резне ангелското ти крилце

и ще останеш тъй навеки.

 

 

20.08.2011г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми хареса. Кратко, точно и ясно с добре подбрани думи. Поздрав

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....