И ето... тихо спуска се нощта,
умора по ресниците ми сипе.
Родена от неземна тишина,
луна към изгрева полита.
И няма да е лека тази нощ,
а тежка и самотна все остава.
Любовната магия между нас
във минало далечно се стопява.
А песента полита и се лее,
желание за близост повелява.
И трепетно сърцето ми копнее...
Със нежност и любов се оцелява. ...