21 jul 2009, 22:37

Сън 

  Poesía » De amor
849 0 3

Отдавна полунощ превàли,

сънят не идва - де ли скита,

покой душата не намира,

душата ми към теб отлита.

Ведно с живителна прохлада,

на звездна нощ след дневен пек,

пристъпва плахо като полъх -

докосва бряг зефирът лек,

прегръща те, целува, гали,

извайва нежно и рисува,

прекрасен сън, мечта желана,

копнеж незрим -

                                  О, миг жадуван !

Обсипано най-крехко цвете,

с кристал и бисер - утринна роса,

до тебе лягам, пари ме дъха ти,

поглъщат ме очи - лазурни небеса,

ефирна паяжина златна, 

най-ясен изгрев - твоята коса.

Пленен навек, затворник доживотен,

замаян, упоен - вълшебница чаровна,

затвор желан, душата ми се моли, 

най-сладък плен - на твоята душа !

....................................................................

Отдавна полунощ превàли,

сънят не идва - де ли скита,

покой душата не намира,

душата ми към теб отлита...

 

 

 

 

© Пламен Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И аз съм на същото мнение - черпиш вдъхновение от Яворов. Много ми харесва, сякаш някой вече ми го е чел. Имаш добър стил и мелодиката ти е омайваща. Думите и смисълът, който носят думите докосват душата ми. Музикална творба, която говори за истински творчески умения. Поздравявам те.
  • Аз се сетих за Яворов, докато го четях! Хареса ми!
  • Интересно!
    Подобно на стила на Рилке!
Propuestas
: ??:??