Сън
Отдавна полунощ превàли,
сънят не идва - де ли скита,
покой душата не намира,
душата ми към теб отлита.
Ведно с живителна прохлада,
на звездна нощ след дневен пек,
пристъпва плахо като полъх -
докосва бряг зефирът лек,
прегръща те, целува, гали,
извайва нежно и рисува,
прекрасен сън, мечта желана,
копнеж незрим -
О, миг жадуван !
Обсипано най-крехко цвете,
с кристал и бисер - утринна роса,
до тебе лягам, пари ме дъха ти,
поглъщат ме очи - лазурни небеса,
ефирна паяжина златна,
най-ясен изгрев - твоята коса.
Пленен навек, затворник доживотен,
замаян, упоен - вълшебница чаровна,
затвор желан, душата ми се моли,
най-сладък плен - на твоята душа !
....................................................................
Отдавна полунощ превàли,
сънят не идва - де ли скита,
покой душата не намира,
душата ми към теб отлита...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Всички права запазени
