21 июл. 2009 г., 22:37
Отдавна полунощ превàли,
сънят не идва - де ли скита,
покой душата не намира,
душата ми към теб отлита.
Ведно с живителна прохлада,
на звездна нощ след дневен пек,
пристъпва плахо като полъх -
докосва бряг зефирът лек,
прегръща те, целува, гали,
извайва нежно и рисува,
прекрасен сън, мечта желана,
копнеж незрим - ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация