7 mar 2024, 9:43

Сън 

  Poesía » De amor, Filosófica
162 2 2

Странен сън, 
отворени очи,
които спят!

 

Тъмно е навън,
сънят към леглото влачи,
звездите по небето се редят...

 

Сънуваш... Будна, или не...
Не знаеш! Така е по- добре!
Летиш!...

 

Мълчиш!...
Кой може да те разбере?!...
От сънища море,

 

а в него ти!
Върви! Лети! Мълчи!
Само огънчето във душата

 

знае нещо! Но какво ли?!
Сърцето ти се моли
за покой и ведрина!...

 

Точка светлина,
която се разраства
и превръща се във ден!...

 

От денят освободен,
умът се мята бясно
и търси ведрина

 

и смисъл! Но уви!
Мистерия са сънищата
ни нали?!...

 

Понякога боли,
а друг път смешно е!...
Недей мисли!...

 

Върви!
Лети!
Мечтай!

 

Истината си познай!...
Ще стигнеш своя рай...
и после - край!

© Добромир Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Нещо хубаво и по-различно. Поздравления.
  • Харесва ми!
Propuestas
: ??:??