7.03.2024 г., 9:43

Сън

510 2 2

Странен сън, 
отворени очи,
които спят!

 

Тъмно е навън,
сънят към леглото влачи,
звездите по небето се редят...

 

Сънуваш... Будна, или не...
Не знаеш! Така е по- добре!
Летиш!...

 

Мълчиш!...
Кой може да те разбере?!...
От сънища море,

 

а в него ти!
Върви! Лети! Мълчи!
Само огънчето във душата

 

знае нещо! Но какво ли?!
Сърцето ти се моли
за покой и ведрина!...

 

Точка светлина,
която се разраства
и превръща се във ден!...

 

От денят освободен,
умът се мята бясно
и търси ведрина

 

и смисъл! Но уви!
Мистерия са сънищата
ни нали?!...

 

Понякога боли,
а друг път смешно е!...
Недей мисли!...

 

Върви!
Лети!
Мечтай!

 

Истината си познай!...
Ще стигнеш своя рай...
и после - край!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добромир Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нещо хубаво и по-различно. Поздравления.
  • Харесва ми!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...