Странен сън,
отворени очи,
които спят!
Тъмно е навън,
сънят към леглото влачи,
звездите по небето се редят...
Сънуваш... Будна, или не...
Не знаеш! Така е по- добре!
Летиш!...
Мълчиш!...
Кой може да те разбере?!...
От сънища море,
а в него ти!
Върви! Лети! Мълчи!
Само огънчето във душата
знае нещо! Но какво ли?!
Сърцето ти се моли
за покой и ведрина!...
Точка светлина,
която се разраства
и превръща се във ден!...
От денят освободен,
умът се мята бясно
и търси ведрина
и смисъл! Но уви!
Мистерия са сънищата
ни нали?!...
Понякога боли,
а друг път смешно е!...
Недей мисли!...
Върви!
Лети!
Мечтай!
Истината си познай!...
Ще стигнеш своя рай...
и после - край!
© Добромир Иванов All rights reserved.