СЪН
Сънувах те!
Беше тъй красив!
Прегърна ме и ме целуна нежно.
Забравил бе за спомена горчив,
погали ме... усмихна се небрежно.
И щастливи с преплетени ръце,
се взирахме в синьото море...
Дори луната
прочела в очите ни радост,
завиждаше
на буйната ни младост...
Събудих се!
Било е само сън.
Сама съм... и вали навън.
От очите ми се стичат две сълзи,
споменът за теб
сърцето ми разби.
Вземи го!
Това е моето сърце.
Държиш го в твоите ръце.
Ранено е
и от него кръв тече...
Но е само твое...
Знаеш го добре!
© Мариана Атанасова Todos los derechos reservados