СЪН

Сънувах те!

Беше тъй красив!

Прегърна ме и ме целуна нежно.

Забравил бе за спомена горчив,

погали ме... усмихна се небрежно.

И щастливи с преплетени ръце,

се взирахме в синьото море...

Дори луната

прочела в очите ни радост,

завиждаше

на буйната ни младост...

Събудих се!

Било е само сън.

Сама съм... и вали навън.

От очите ми се стичат две сълзи,

споменът за теб

сърцето ми разби.

Вземи го!

Това е моето сърце.

Държиш го в твоите ръце.

Ранено е

и от него кръв тече...

Но е само твое...

Знаеш го добре!