30 mar 2010, 11:29

Сън

  Poesía
916 0 10

СЪН

Сигурно ще те сънувам,
с приказна премяна.
Слънчеви лъчи те галят.
Портите пред тебе се отварят.

Сухо вино ще налея в чаши.
Ще навия пояс.
Стягам и гамаши.

Звездни мигове със тебе
искам аз да изживея.
Може би ще бъде
цяла епопея?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти !
    Твоите стихотворения са прекрасни !
    С голямо удоволствие ги чета и препрочитам !
  • Хубав блян.Дано се сбъдне и да роди отново вдъхновение за любовен химн- стихотворение!
  • Благодаря ти, Кристи !
    Все още има сняг по върховете, но пролетта идва
    и душите се възраждат, дори в сънищата !
    Лек и успешен ден ти желая !
  • Много красив пролетен сън,
    пожелавам и на лирическия,
    и на прекрасния поет
    щастливо сбъднати мечти!
    ПОЗДРАВИ!
  • Благодаря Ви, Пепи и Ивон !
    И на Вас наздраве !

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...