28 jul 2016, 21:11

Сън

  Poesía
1.4K 4 3

Защо ли беше само сън

да усетя чувството отново,

което излязло бе навън,

и молеше ме да го облека във слово?

 

Защо ли ти си толкова красив мираж,

и очите твои блестят като звездите?

Защо не мога аз да събера кураж,

отново да хвана на любовта юздите.

 

Защо ли си мечта неосъществима?

По-силно сякаш и от месечината сияеш ти-

твойта светлина е тъй необозрима,

и кара ме да чакам до зори.

 

Защо ли аз не мога твоята любов да възприема?

Сякаш твоят дух се е вселил във мен-

отново съм изправен пред  дилема,

дали да се оставя в твоя плен.

 

Защо ли си кат синигер ти невинна,

да те хвана мога ли,във свойта длан,

душата ми,без теб ще бъде пак пустинна,

тъгувайки по свой единствен блян.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Николов Todos los derechos reservados

Стихотворение, породено от един прекрасен сън.

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...