Сън
Защо ли беше само сън
да усетя чувството отново,
което излязло бе навън,
и молеше ме да го облека във слово?
Защо ли ти си толкова красив мираж,
и очите твои блестят като звездите?
Защо не мога аз да събера кураж,
отново да хвана на любовта юздите.
Защо ли си мечта неосъществима?
По-силно сякаш и от месечината сияеш ти-
твойта светлина е тъй необозрима,
и кара ме да чакам до зори.
Защо ли аз не мога твоята любов да възприема?
Сякаш твоят дух се е вселил във мен-
отново съм изправен пред дилема,
дали да се оставя в твоя плен.
Защо ли си кат синигер ти невинна,
да те хвана мога ли,във свойта длан,
душата ми,без теб ще бъде пак пустинна,
тъгувайки по свой единствен блян.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Николов Всички права запазени
