Сън
Защо ли беше само сън
да усетя чувството отново,
което излязло бе навън,
и молеше ме да го облека във слово?
Защо ли ти си толкова красив мираж,
и очите твои блестят като звездите?
Защо не мога аз да събера кураж,
отново да хвана на любовта юздите.
Защо ли си мечта неосъществима?
По-силно сякаш и от месечината сияеш ти-
твойта светлина е тъй необозрима,
и кара ме да чакам до зори.
Защо ли аз не мога твоята любов да възприема?
Сякаш твоят дух се е вселил във мен-
отново съм изправен пред дилема,
дали да се оставя в твоя плен.
Защо ли си кат синигер ти невинна,
да те хвана мога ли,във свойта длан,
душата ми,без теб ще бъде пак пустинна,
тъгувайки по свой единствен блян.
© Николай Николов All rights reserved.
