Ела в съня ми тихо,
до главата ми кротко поседни,
помилвай ме кротко, мило,
и нека времето спре да върви.
Поседна ли? Нека те докосна,
хвани ме мило за ръка,
и не позволявай съня да те отмъкне,
недей си тръгва ти с нощта.
Нека порадвам ти се още малко,
колко кратка е за двама ни нощта,
и дори утрото да те отмъкне безпощадно,
дано те върне утре отново в съня!