15.06.2017 г., 10:59

Сън

693 1 1

Ела в съня ми тихо,

до главата ми кротко поседни,

помилвай ме кротко, мило,

и нека времето спре да върви.

 

Поседна ли? Нека те докосна,

хвани ме мило за ръка,

и не позволявай съня да те отмъкне,

недей си тръгва ти с нощта.

 

Нека порадвам ти се още малко,

колко кратка е за двама ни нощта,

и дори утрото да те отмъкне безпощадно,

дано те върне утре отново в съня! 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанаска Чочкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...