Будя се в нощта от този сън,
сякаш някой за ръка ме дърпа.
Чувам нещо някъде навън
и просто тръгвам, за да търся.
Пак сама съм, полунощ е,
на лунна светлина танцувам,
Пак се питам дали още
този сън аз ще сънувам.
И пак отново и отново
сякаш всичко се повтаря,
пак в облаците горе
усмихвам се аз и се смея...
И пак сама съм, полунощ е,
под звездите с теб танцувам
и не питам вече още
Теб дали аз ще сънувам!
На Jo с любов :)
© Кети Станкова Todos los derechos reservados