11 апр. 2010 г., 06:45

Сън

1.3K 1 5

Будя се в нощта от този сън,

сякаш някой за ръка ме дърпа.

Чувам нещо някъде навън

и просто тръгвам, за да търся.

 

Пак сама съм, полунощ е,

на лунна светлина танцувам,

Пак се питам дали още

този сън аз ще сънувам.

 

И пак отново и отново

сякаш всичко се повтаря,

пак в облаците горе

усмихвам се аз и се смея...

 

И пак сама съм, полунощ е,

под звездите с теб танцувам

и не питам вече още

Теб дали аз ще сънувам!

 

На Jo с любов :)



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кети Станкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...