Будя се в нощта от този сън,
сякаш някой за ръка ме дърпа.
Чувам нещо някъде навън
и просто тръгвам, за да търся.
Пак сама съм, полунощ е,
на лунна светлина танцувам,
Пак се питам дали още
този сън аз ще сънувам.
И пак отново и отново
сякаш всичко се повтаря,
пак в облаците горе
усмихвам се аз и се смея...
И пак сама съм, полунощ е,
под звездите с теб танцувам
и не питам вече още
Теб дали аз ще сънувам!
На Jo с любов :)
© Кети Станкова All rights reserved.
първоизточника на стиха е много старо нещо, което съм писала Сега музата ме вдъхнови за някои промени и картинката е пълна 
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
