11.04.2010 г., 6:45

Сън

1.3K 1 5

Будя се в нощта от този сън,

сякаш някой за ръка ме дърпа.

Чувам нещо някъде навън

и просто тръгвам, за да търся.

 

Пак сама съм, полунощ е,

на лунна светлина танцувам,

Пак се питам дали още

този сън аз ще сънувам.

 

И пак отново и отново

сякаш всичко се повтаря,

пак в облаците горе

усмихвам се аз и се смея...

 

И пак сама съм, полунощ е,

под звездите с теб танцувам

и не питам вече още

Теб дали аз ще сънувам!

 

На Jo с любов :)



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кети Станкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...