18 may 2019, 3:43

Сън 

  Poesía » De amor
602 4 4

Сън ли си? Защото те забравям.
После като вятъра довяваш.
Нещо в мене се развиделява.
И страхувам се да те повярвам.

 

В твоите очи тежи животът.
Хребети, погребали кошмари.
Но смехът ти лекичък е още,
бял и непорочен като вяра.

 

Сън си сякаш. А не се събуждам.
И усмивки в мене разцъфтяват.
Гледам те... От радост ми е тъжно.
Моля те без дъх: не ме оставяй.

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??