Сън ли си? Защото те забравям.
После като вятъра довяваш.
Нещо в мене се развиделява.
И страхувам се да те повярвам.
В твоите очи тежи животът.
Хребети, погребали кошмари.
Но смехът ти лекичък е още,
бял и непорочен като вяра.
Сън си сякаш. А не се събуждам.
И усмивки в мене разцъфтяват.
Гледам те... От радост ми е тъжно.
Моля те без дъх: не ме оставяй.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
