Сън

Poesía » Civil

830 0 1

Спи, спи отдавна един народ и сънува,

сън непробуден, а за щастие бленува.

А то щастието никога не идвало само,

за него трябва да се бориш, дано.

Спим и чакаме някой друг да ни оправи,

да не сме ние, гледаме само да оцелеем!

Този, който ни обещава, бързо ще забрави,

а така само съществуваме, не живеем!

А те и децата ни спят, гледат от нас

ние примера им сме в този живот!

Те ще пораснат, ще си тръгнат тогаз,

а ние ще остареем сами, в хомот!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0