Сън
824
0
1
Сън
Спи, спи отдавна един народ и сънува,
сън непробуден, а за щастие бленува.
А то щастието никога не идвало само,
за него трябва да се бориш, дано.
Спим и чакаме някой друг да ни оправи,
да не сме ние, гледаме само да оцелеем!
Този, който ни обещава, бързо ще забрави,
а така само съществуваме, не живеем!
А те и децата ни спят, гледат от нас
ние примера им сме в този живот!
Те ще пораснат, ще си тръгнат тогаз,
а ние ще остареем сами, в хомот!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Миленов Всички права запазени
