Сън

Спи, спи отдавна един народ и сънува,

сън непробуден, а за щастие бленува.

А то щастието никога не идвало само,

за него трябва да се бориш, дано.

Спим и чакаме някой друг да ни оправи,

да не сме ние, гледаме само да оцелеем!

Този, който ни обещава, бързо ще забрави,

а така само съществуваме, не живеем!

А те и децата ни спят, гледат от нас

ние примера им сме в този живот!

Те ще пораснат, ще си тръгнат тогаз,

а ние ще остареем сами, в хомот!