Сън

Poetry » Civic

826 0 1

Спи, спи отдавна един народ и сънува,

сън непробуден, а за щастие бленува.

А то щастието никога не идвало само,

за него трябва да се бориш, дано.

Спим и чакаме някой друг да ни оправи,

да не сме ние, гледаме само да оцелеем!

Този, който ни обещава, бързо ще забрави,

а така само съществуваме, не живеем!

А те и децата ни спят, гледат от нас

ние примера им сме в този живот!

Те ще пораснат, ще си тръгнат тогаз,

а ние ще остареем сами, в хомот!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0