Сън

Poetry » Civic

823 0 1

Спи, спи отдавна един народ и сънува,

сън непробуден, а за щастие бленува.

А то щастието никога не идвало само,

за него трябва да се бориш, дано.

Спим и чакаме някой друг да ни оправи,

да не сме ние, гледаме само да оцелеем!

Този, който ни обещава, бързо ще забрави,

а така само съществуваме, не живеем!

А те и децата ни спят, гледат от нас

ние примера им сме в този живот!

Те ще пораснат, ще си тръгнат тогаз,

а ние ще остареем сами, в хомот!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0