21 mar 2008, 16:20

Сън

  Poesía » Otra
802 0 11
Заспах на неудобен стол
и се видях, аз крачех гол
през тъмна мина.
Зад криви кварцови колони
ме канеше гора без клони
от там да мина.
Сред полумрака на неон
в полусъборен пантеон
от сив гранит
съзрях злокобен силует,
над труп разложен на поет
да дреме сит.
Под мен хрущеше стъклен скреж,
той сепна се и тъмна гмеж
на прилепово ято
с омраза призова върху ми.
Сред писъци неясни думи
дочух изпод земята;
Върви, събирай кървав плод!
Събудих се изтръпнал. В пот
бях целия облян.
Сред хола в синкав полумрак
безстрастен глас спокойно пак
от малкия екран
говореше – зловеща проза...

А само бях заспал във неудобна поза.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...