Mar 21, 2008, 4:20 PM

Сън

  Poetry » Other
794 0 11
Заспах на неудобен стол
и се видях, аз крачех гол
през тъмна мина.
Зад криви кварцови колони
ме канеше гора без клони
от там да мина.
Сред полумрака на неон
в полусъборен пантеон
от сив гранит
съзрях злокобен силует,
над труп разложен на поет
да дреме сит.
Под мен хрущеше стъклен скреж,
той сепна се и тъмна гмеж
на прилепово ято
с омраза призова върху ми.
Сред писъци неясни думи
дочух изпод земята;
Върви, събирай кървав плод!
Събудих се изтръпнал. В пот
бях целия облян.
Сред хола в синкав полумрак
безстрастен глас спокойно пак
от малкия екран
говореше – зловеща проза...

А само бях заспал във неудобна поза.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...