Сън
и се видях, аз крачех гол
през тъмна мина.
Зад криви кварцови колони
ме канеше гора без клони
от там да мина.
Сред полумрака на неон
в полусъборен пантеон
от сив гранит
съзрях злокобен силует,
над труп разложен на поет
да дреме сит.
Под мен хрущеше стъклен скреж,
той сепна се и тъмна гмеж
на прилепово ято
с омраза призова върху ми.
Сред писъци неясни думи
дочух изпод земята;
Върви, събирай кървав плод!
Събудих се изтръпнал. В пот
бях целия облян.
Сред хола в синкав полумрак
безстрастен глас спокойно пак
от малкия екран
говореше – зловеща проза...
А само бях заспал във неудобна поза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
