21.03.2008 г., 16:20

Сън

792 0 11
Заспах на неудобен стол
и се видях, аз крачех гол
през тъмна мина.
Зад криви кварцови колони
ме канеше гора без клони
от там да мина.
Сред полумрака на неон
в полусъборен пантеон
от сив гранит
съзрях злокобен силует,
над труп разложен на поет
да дреме сит.
Под мен хрущеше стъклен скреж,
той сепна се и тъмна гмеж
на прилепово ято
с омраза призова върху ми.
Сред писъци неясни думи
дочух изпод земята;
Върви, събирай кървав плод!
Събудих се изтръпнал. В пот
бях целия облян.
Сред хола в синкав полумрак
безстрастен глас спокойно пак
от малкия екран
говореше – зловеща проза...

А само бях заспал във неудобна поза.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...