Сън

30 mar 2021, 23:24

Poesía » Otra

894 1 3

Идва в съня ми древната конница,

цвилят и молят конете:“Ела!“

и напускам аз старата столица,

слушайки вечния зов на кръвта.

Пак съм млада, красива и дива,

огън нося във свойте ръце,

Яздя до тебе смугло-красивия

с натежало от обич сърце.

Вярно, остават след нас и пожари,

но и аул построяваме нов,

просто изтръгвайки плевели стари

сеем ний двамата много любов.

Дръзко препускаме тъй богоравни,

сътворяваме наша, нова страна.

И препускаме..додето в миг грабне

хищното утро без милост съня.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.