30 mar 2021, 23:24

Сън

  Poesía » Otra
1.2K 1 3

Идва в съня ми древната конница,

цвилят и молят конете:“Ела!“

и напускам аз старата столица,

слушайки вечния  зов на кръвта.

Пак съм млада, красива и дива,

огън нося във свойте ръце,

Яздя до тебе смугло-красивия

с натежало от обич сърце.

Вярно, остават след нас и пожари,

но и аул построяваме нов,

просто изтръгвайки плевели стари

сеем ний двамата много любов.

Дръзко препускаме тъй богоравни,

сътворяваме наша, нова страна.

И препускаме..додето в миг грабне

хищното утро без милост съня.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Тодорова - НадиКа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...