Сън
Идва в съня ми древната конница,
цвилят и молят конете:“Ела!“
и напускам аз старата столица,
слушайки вечния зов на кръвта.
Пак съм млада, красива и дива,
огън нося във свойте ръце,
Яздя до тебе смугло-красивия
с натежало от обич сърце.
Вярно, остават след нас и пожари,
но и аул построяваме нов,
просто изтръгвайки плевели стари
сеем ний двамата много любов.
Дръзко препускаме тъй богоравни,
сътворяваме наша, нова страна.
И препускаме..додето в миг грабне
хищното утро без милост съня.
© Надежда Тодорова - НадиКа All rights reserved.
