Сън

30.03.2021 г., 23:24 ч.

Поезия » Друга

895 1 3

Идва в съня ми древната конница,

цвилят и молят конете:“Ела!“

и напускам аз старата столица,

слушайки вечния зов на кръвта.

Пак съм млада, красива и дива,

огън нося във свойте ръце,

Яздя до тебе смугло-красивия

с натежало от обич сърце.

Вярно, остават след нас и пожари,

но и аул построяваме нов,

просто изтръгвайки плевели стари

сеем ний двамата много любов.

Дръзко препускаме тъй богоравни,

сътворяваме наша, нова страна.

И препускаме..додето в миг грабне

хищното утро без милост съня.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.