Сън
Тихо броди сред звездите
крайчецът на моя сън
и се спуска по вълните
на мислите ми, спрели вън.
Как внезапно стана светло,
просторът сякаш проехтя
и в пространство поднебесно
без крила съм, а летя.
Чудно нещо стана с мене,
тялото се в обръч сви
и чух луната жално стене,
набъбнала и се черви.
Сънен вятърът ме гони,
разчиства сметки във нощта,
до една звездите ги изрони,
мънисто в моята коса.
Събудих се гореща като въглен,
свита в голямото легло,
сънят стои до мен безмълвен
и милва моето чело!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Миночка Митева Todos los derechos reservados
