27 oct 2022, 17:54

Сън

  Poesía
692 1 3

Животът е сън...

дълбок, илюзорен.

Емоционално незрял,

откъм вяра... просторен.

 

Откъм мисли - химера.

Въображаемо спрял.

На всеки ъгъл тревожен,

от всяка дума - портал.

 

В материалност изгубен,

създал алчни творения.

С печалбарска заблуда

зомбира грешни стремления.

 

Разделил е държави

по вяра и принадлежност.

Едни тънат в облаги,

други мрат в безнадеждност.

 

Животът ни дар е,

но знаем ли всички  това?

Стигнали краят му,

вкарват ни в преповтарящ сън,

или нов тест… за беда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Тони и Миночка! Реалността ни е различна, но ние сме тук, да се учим и израстваме!
  • Хубав стих, с много истини в него!
    Хареса ми!
  • Хареса ми начинът, по който виждаш живота
    "Едни тънат в облаги,
    други мрат в безнадеждност." - това много добре си го казала.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...