Животът е сън...
дълбок, илюзорен.
Емоционално незрял,
откъм вяра... просторен.
Откъм мисли - химера.
Въображаемо спрял.
На всеки ъгъл тревожен,
от всяка дума - портал.
В материалност изгубен,
създал алчни творения.
С печалбарска заблуда
зомбира грешни стремления.
Разделил е държави
по вяра и принадлежност.
Едни тънат в облаги,
други мрат в безнадеждност.
Животът ни дар е,
но знаем ли всички това?
Стигнали краят му,
вкарват ни в преповтарящ сън,
или нов тест… за беда.
© Валя Сотирова Всички права запазени