27.10.2022 г., 17:54

Сън

686 1 3

Животът е сън...

дълбок, илюзорен.

Емоционално незрял,

откъм вяра... просторен.

 

Откъм мисли - химера.

Въображаемо спрял.

На всеки ъгъл тревожен,

от всяка дума - портал.

 

В материалност изгубен,

създал алчни творения.

С печалбарска заблуда

зомбира грешни стремления.

 

Разделил е държави

по вяра и принадлежност.

Едни тънат в облаги,

други мрат в безнадеждност.

 

Животът ни дар е,

но знаем ли всички  това?

Стигнали краят му,

вкарват ни в преповтарящ сън,

или нов тест… за беда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Тони и Миночка! Реалността ни е различна, но ние сме тук, да се учим и израстваме!
  • Хубав стих, с много истини в него!
    Хареса ми!
  • Хареса ми начинът, по който виждаш живота
    "Едни тънат в облаги,
    други мрат в безнадеждност." - това много добре си го казала.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...