6 oct 2006, 23:51

Сън 

  Poesía
611 0 6

Всяка вечер идваш ми на гости,

навестяваш ме, когато аз заспя.

Покой да нямам и в мойте нощи,

и в сънят да чувам твоите слова.

Сънувам те, тъй близо си до мене,

дъхът ти гали нежно моето лице.

Усещам те... сгушвам се в тебе,

тръпна от допира на твоите ръце.

Пръстите ти търсят ми косата,

палави къдрици с тях плетеш,

устните докосват ми главата.

Хубаво е, не можеш да се спреш!

И всяка вечер ти ме посещаваш,

гостенин си ти единствен, знам.

И сънят ми тайничко смущаваш,

а утре сутрин, няма да си там.

© Людмила Нилсън Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Дали ще бъде там, от теб зависи.
    Не го изпускай той да си върви.
    Сънят, реалност направи си,
    в прегръдките му ти бъди.

    Поздрави за чудесния стих, Кити!!!
  • Ето, който става рано и е свеж открива грешките Благодаря ти и поздрави!
  • Много е хубаво! А на мен днес ми е писано да откривам техническите грешки. Извинявай, мило, утре ще ти позволя и ти да ме поправиш. "единствен"..........иначе 6 и
  • Прекрасни случвания в потайно време.
    Пази се,знае ли пък,може да те вземе.

    Поздрав и усмивка.
  • Хубаво! Поздравче!
  • Комплименти!
Propuestas
: ??:??