Всяка вечер идваш ми на гости,
навестяваш ме, когато аз заспя.
Покой да нямам и в мойте нощи,
и в сънят да чувам твоите слова.
Сънувам те, тъй близо си до мене,
дъхът ти гали нежно моето лице.
Усещам те... сгушвам се в тебе,
тръпна от допира на твоите ръце.
Пръстите ти търсят ми косата,
палави къдрици с тях плетеш,
устните докосват ми главата.
Хубаво е, не можеш да се спреш!
И всяка вечер ти ме посещаваш,
гостенин си ти единствен, знам.
И сънят ми тайничко смущаваш,
а утре сутрин, няма да си там.
© Людмила Нилсън Todos los derechos reservados
Не го изпускай той да си върви.
Сънят, реалност направи си,
в прегръдките му ти бъди.
Поздрави за чудесния стих, Кити!!!