6 окт. 2006 г., 23:51

Сън

774 0 6

Всяка вечер идваш ми на гости,

навестяваш ме, когато аз заспя.

Покой да нямам и в мойте нощи,

и в сънят да чувам твоите слова.

Сънувам те, тъй близо си до мене,

дъхът ти гали нежно моето лице.

Усещам те... сгушвам се в тебе,

тръпна от допира на твоите ръце.

Пръстите ти търсят ми косата,

палави къдрици с тях плетеш,

устните докосват ми главата.

Хубаво е, не можеш да се спреш!

И всяка вечер ти ме посещаваш,

гостенин си ти единствен, знам.

И сънят ми тайничко смущаваш,

а утре сутрин, няма да си там.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Нилсън Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дали ще бъде там, от теб зависи.
    Не го изпускай той да си върви.
    Сънят, реалност направи си,
    в прегръдките му ти бъди.

    Поздрави за чудесния стих, Кити!!!
  • Ето, който става рано и е свеж открива грешките Благодаря ти и поздрави!
  • Много е хубаво! А на мен днес ми е писано да откривам техническите грешки. Извинявай, мило, утре ще ти позволя и ти да ме поправиш. "единствен"..........иначе 6 и
  • Прекрасни случвания в потайно време.
    Пази се,знае ли пък,може да те вземе.

    Поздрав и усмивка.
  • Хубаво! Поздравче!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...