Сън да беше, вик или огън...
щях да те някога досънувам,
да изкрещя или да съм пепел,
а ти си Любов и все те обичам.
Сутрин се будя със светла надежда,
с която разпалвам лъчи по небето.
Вечер, от спомена за твойта целувка,
трепкам с искрицата нежна в сърцето.
Пролет и лято, и есен и зима -
всички сезони накуп в мен побирам,
но все не мога сляпата болка
от себе си някак си да прогоня. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse