Сън или мечта
Сън или мечта
Луната в стаята ми надникна,
заля ме студена светлина,
събудих се. Кой ли ме попита
какво тежи на твоята душа.
Защо премяташ се в леглото,
като мрена риба без вода,
май много време вече чакаш
мъжа от детската мечта.
Ти крехка си, с душа ранима,
на трудностите с бог устоя.
Сега те виждам най-унила,
страхуваш се от самота.
Утрото е мъдро, ще го чакам,
с него ще споделя съня, че
свидна обич под език съм скрила
за мъжа от моята мечта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Райна Маргина Todos los derechos reservados
