Сън или мечта
Сън или мечта
Луната в стаята ми надникна,
заля ме студена светлина,
събудих се. Кой ли ме попита
какво тежи на твоята душа.
Защо премяташ се в леглото,
като мрена риба без вода,
май много време вече чакаш
мъжа от детската мечта.
Ти крехка си, с душа ранима,
на трудностите с бог устоя.
Сега те виждам най-унила,
страхуваш се от самота.
Утрото е мъдро, ще го чакам,
с него ще споделя съня, че
свидна обич под език съм скрила
за мъжа от моята мечта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Райна Маргина Всички права запазени
