Сън или мечта
Луната в стаята ми надникна,
заля ме студена светлина,
събудих се. Кой ли ме попита
какво тежи на твоята душа.
Защо премяташ се в леглото,
като мрена риба без вода,
май много време вече чакаш
мъжа от детската мечта.
Ти крехка си, с душа ранима,
на трудностите с бог устоя.
Сега те виждам най-унила,
страхуваш се от самота.
Утрото е мъдро, ще го чакам,
с него ще споделя съня, че
свидна обич под език съм скрила
за мъжа от моята мечта.
© Райна Маргина All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
